Класически български блус/рок от 1988 година, в изпълнение на група Лотос (вокал, ако не знаете е Орхан Мурад).
Текста е на Николай Искъров .

Искам да съм негър, негър в Алабама.
Негър, негър, негър в щата Алабама.
Само че не мога - беше бяла мама,
татко гузно каза: “Във рода ни няма…”

Бяло, бяло семе в костите ми дреме -
в героично време, в братята по племе.
Щур късмет извадих - беличка държава,
беличка държава, звездочела врява.

Все за своя сметка пях и пих - улисан.
И по цели нощи питах: Чий съм? Чий съм?
Ваш съм, думи нямам - негърчето, дето
тъжно ви намига денем през пердето.

Черната овчица в ангелското стадо -
лани от небето паднах. Още падам.
Ще се разпилеят белите ми кости -
няма го злодеят. А народът пости.

От небето тъмно капеха звездите.
Взираха се в гладни, взираха се в сити.
И от черна завист пукаха сърцата -
Толкова сърцата, толкова позната.

Паметник не искам от Карарски мрамор.
Искам да съм негър в щата Алабама.
С белната усмивка щедро да ви лъжа:
Колко съм нещастен, колко съм ви длъжен.