Franklyn movie Защо трябва човек да е толкова мек? Защо просто не прецени, че нещо ще нарани някого, че на някого ще му е криво, може би много, но че така трябва? И защо хората трябва да реагират така, и въпреки че и те знаят, че не искат да реагират така, го правят… защо? И защо сме хомо сапиенсите такива инати и не се опитваме дори да разберем за какво става дума? А от цялото това се ражда нерешителността, и пропускаш да кажеш на когото искаш каквото трябва, и се получава грешката, и недоверието. А всичко трябваше да е толкова просто - “Обичам те…” или “Не искам повече с теб”, или “Манджата не се е получила този път.”, или “Мамка му колко си секси днес”, или “Искам дъвка ТУРБО…”. Защо трябва да я има тая потайност? Като пресни гаджета? Да се крием? Не може ли просто да кажеш - “Махни се” или “искам да сменим тапетите”?

А може би това е тест… теста на живота. Може би точно това трябва да правите(име) - да си казваме всичко. Ама не с оная селска грубост, а ей така, деликатно с интелект ако щете. Да прецениш как да кажеш нещото, без да те намрази или да се влюби в теб.
Ех само да  имаше FAQ-та от време на време, като закъсаш…