Днес се чувствам празен… Въпреки че имам добри приятели, макар и малко, въпреки че живота ми до сега е ореден… чувствам празнина.Обичам си родината много. Не си представям да съществувам извън нея. Но днес за пръв път се почудих какво правя тук.

Чувствам се празен заради много малкао нещо - откраднаха ми колелото. Не знам дали е просто съвпадение, но след за последната година съм качил поне 10 кила, което не ми е гот, просто защото не ми е удобно в тази ми кожа. И най-накрая намерих нещо, което да ми хареса и заради което да преодолея мързела си за спорт на открито - велосипеда. Харесах си планинското катерене и спускане и даже вече ходихме с колеги и е много гот.

За пръв път отидох днес до работата с колелото, за да е по-здравословно за мен, за да е по-бързо и … по екологично (макар че това последното малко на клише го удря … но не ми пука). Стигнах само за 20 минути (това с пазаренето на череши) И си заключих колелото в двора на съседната сграда (на същия собственик, като на нашия офис), където има стенд за велосипеди. Добре скътан отзад, така че да не изкушава хората.. Врътнах кода, заключих, нулирах ключалката и се прибрах. Работих здраво през деня и на излизане… хоп… колелото изчезнало…

Отидоха и планове за бира и всичко. Въпреки че не ги приемам дълбоко тези неща и че после се бъзикахме много с един колега-съсед, на мен ми остана празно в душичката… гледахме някъкви записи от охранителните камери (охранителя беше пълна скръб, но това друга тема) и пича който подозираме (за сега само толкова) е влязъл спокойно в задното дворче, имал е 10ина минути да отключи катинарчето с код, да изчака едни мадами да си допушат и от другия изход на задния двор да си излезе с байка…

Искам някой да ми каже как да се пъна в тази държава? За какво да се боря?

Наистина имам нужда някой да ме окуражи, защото усещам че губя смисъла. Просто… не знам.

Притеснява ме факта че докато за колата само говорех глупости какво бих направил на крадеца, то сега ако го намеря, едно на ръка е че няма да може да се прибере няколко дена, но ме притеснява най-силно че ако го пипна, ще разплача хората които го обичат щом го видят… а когато заплаша да нараня нечия любов се плаша най много…

МОЛЯ НЯКОЙ ДА МИ КАЖЕ НЕЩО ХУБАВО И ДАВАЩО ПРИЧИНА ДА СЕ ПЪНА. Просто някой да ме окуражи и да ме накара да се усмихна…