От събота се подвизавам в Мюнхен. Дойдох на гости за една седмица.

Този град е страшен. Транспорта е уреден перфектно и на мен до сега не ми е липсвал автомобила, който в София ми спасява живота понякога, въпреки трафика. Автобусите имат разписания, които спазват. На сайта на т.нар. общински транспорт, има търсачка за това как да стигнете от едно място на друго. Задавате там където сте, задавате къде искате да идете и нещото ви намира най-оптималния път, като дава дори няколко варианта - “пеша до еди къде си, хващате еди кой си автобус, на 5-тата спирка слизате и след 3 минути имате връзка на метро номер 5, …”.

Аз в момента се намирам в един квартал, не в центъра на Мюнхен, но от него до центъра е 25 минути с транспорта. Та този квартал е само с къщи; няма блокове, няма панели - всичко е къщя! Малки спретнати бели къщета с тъмни огради в типичен баварски стил. Всичко е до болка подредено - колите, гаражите, подкосената тревичка. Местенцето е идилично.

Като пристигнах тука в събота (след като си изпуснах единият полет на Луфтханза и ме глобиха 50 Евро за да се кача на 2рия) пристигнах в Studentenstadt (студентското им градче) където се настаних за 2 дена. Още същия ден се засилихме към Nimfenburg - прелестна градина в другия край на централната част. Странното тука е, че навсякъде из градските паркове има патици и лебеди (живи, крякащи, несготвени). Разбира се където има езерце, а тези места не са никак малко, има и екземпляри от досадните чайки.

В този токова голям град на особена почит са велосипедите. Всички ги ползват за всичко - пазаруват с тях, разхождат се с тях, спортуват, ходят на работа. Навсякъде без изключения има места за паркиране на велосипедите. Предполагам и тука има такива задръствания като в родната ми столица и явно са намерили деликатно решение. Тука обаче по тротоарите има отделни алеи за велосипеди, които са по-ниско от пешаходните и над асвалта. На тротоара си господ, но объркаш ли да стъпиш на велосипедната алея - дупе да ти е яко. Никой велосипедист няма да спре специално защото ти не знаеш къде ходиш. Ако може ще те заобиколи, но ако не може - блъска си те и те отминава, като все едно се е разминал с осветителен стълб. Просто там работа НЯМАШ!

Тука в неделя няма нито един магазин отворен. Само ресторантите и някои музеи. Ако случайно събота вечер (след 20ч също не можеш и дъвка да си купиш) не напазаруваш нещо - сори майна, ама и понеделник е ден! Също така ги няма нашите малки квартални суперчета в гаражите. На разстояние 10-15 минути пеша или на 2-3 спирки с автобус има големи магазини подобни на нашите Фантастико, Фамилия или Билла. Цените са двойни на нашите.

Интернета на тези хора е ужасен … на две места вече го пробвах и е голяма скръб. Първо че е някъв дсл, но скоростта която можеш да достигнеш през щастливите мигове е 150КБ.Това е наистина висока скорост. Сега като пиша това нещо е около 15:30 местно врем (16:30 в БГ) и от сутринта нет-а дойде едва към 13-14ч.

Жените тука не са нищо особено. Повечето се поддържат да изглеждат добре, но в лицето са … как да го кажа…. не-симпатични.

Нещо което ме шашна е отношението на родителите към децата. В градският транспорт, например, майка с дете. Детето обикаля по седалките вилнее, върти се на пилоните, шляпа сестричката си (ако има) а майката - никаква реакция. Само по едно време се усети (това едно време е 5 минути по-късно) го дръпна и го блъсна на седалката до нея и… това беше. Сагата се започна отново с пълна сила. А това, което беше странно, е че на никой от околните не му прави впечатление - лапето крещи и се дере, а те гледат наоколо сякаш нищо не се случва. Странни са!

Също тинейджърските групи са доста груби! Имах случай на група девойки и младежи (абе чист кокошкарник), които направо ме побъркаха - те се бореха по седалките, мазаха се с шоколад, врещях. Все неща заради които в БГ бих им направил “забележка”, а някъде дори биха изяли боя. Но както казах - околните това не го забелязват. Явно учат децата от съвсем малки да са сами в живота.

Тука, както и за Америка съм чувал, семейството не е особено важно - те са просто роднини и толкоз. Няма я тази топла обвързаност с роднини и възможността да разчиташ на някого. Хора та ми изглеждат по-пресметливи. Разбира се това си има и плюсове, тъй като пък го няма бремето да помагаш непрекъснато и да ти споделят проблемите на цяла гвардия лели, чичовци и стринки.

До скоро