Мразя когато се работи на принципа “юруш на маслините”. Последния проект, който гониме има фиксиран “дедлайн” от поне 1-2 месеца. Ама както винаги - яваш тьотя до последните седмици когато започва дивото дебъгване и гонене на безсмислици. Като се добави към това и факта, че до известна степен развитието не се движи насочено, с обща глобална визия за нещата, а с цел да задоволим нечии прищявки (понякога уви наши 
). Разбира се в момента приказките ми са леко преувеличени. Но не мога да схвана, как ние 3-ма програмиста и 2-3 тестера, заделени за нас, генерирахме 2-3 седмици бъгове за грешни параметри, сгрешени съобщения и липсващи alt текстове на tool-иконите, а не сме забелязали как една част от администрацията просто не работи, след генералните промени по базите. То и на нас толкоз ни е мозъката…. ама…
Много е тъпо когато се тръгне едно развитие от някъде нататък. Ама навсякъде е така.
Сутринта съм станал в 5:30. Водих кифлата до гарата, а после 2 часа сме мъкнали едни бюра. А от 30 минути съм в офиса. Велик ден е днес.
А утре какъв ден ще е… мъка.
Recent Comments