Абе помните ли (има си хас да сте забравили) онази изпълнителка от мюзик айдъл която се опита да изкара едно парче на Марая Кери? Еми вече си има специален сайт посветен на това парче… скоро има дори идея да се сложи там и нещо подобно на twitter-а, в което всеки който я види да пише там.
Знаете че от няколко дена се шуми около отдавна известния факт, че контрольорите не могат да създават актове за глоба за нередовен пътник. Това може да го направи само полицай. Та се замислих как ще се борят хората с гратисчиите и сутринта в трамвая видях как . Вижте и вие на снимката по-долу.
Стартира втория сезон на това шоу. И наистна е шоу. Както ингличаните казват “freakshow”. Просто чуйте… аз съм безмълвен. (който няма видео, адреса е http://www.vbox7.com/play:efef2720 ).
Бях в понеделник на театър, може би за пръв път от месеци. Гледахме моноспектакъла SEXXX в “Сълза и Смях”. На мен лично ми хареса много, макар да имаше на някои моменти преиграване и тъпотийки. Мацките не им хареса представлението, но определено мисля че това се дължи на тематиката му… определено е мъжка пиеса.
Замислих се също тия дни за отношенията между мъжете и жените… случвало (ли) ви се е да чуете укорителната реплика от половинката си “как може да мислиш за това непрекъснато? Дори в такъв момент…”. Е аз си дадох отговор на въпроса и чакам следващия път да ме попитат (му-ха-ха).
За да ви пресъздам отговора ще ви накарам да си представите следната ситуация - купон, стари приятели и в дъното виждате стара приятелка но каква… къса плесирана поличка, къса бяла ризка с вратовръзка на прасенца и спусната коса … 
. По едно време ви забелязва и преди вие да реагирата тя е казала “Ей’ся се връщам” на приятелките си, с които до сега са обсъждали намаленията в Теранова и дотърчава при теб. Ти се усмихваш и забелязваш магическите числа 90-60-90 и дълги стройни крачета (както чух наскоро - леко криви и удобни). Бързо забърсваш лигите с ръкав и казваш здрасти. Да ама тя с цялата си наглост се навира в теб, хваща те за кръста с ДВЕ РЪЦЕ и по френски обичай те целува за здравей по двете бузи (вече, м/у другото много често се прави това… нормално ли е? 
) и си навира всичките 90см в очите ти (и достатъчно дълго те целува за да може да блокираш доволно). Добихте ли представа за ситуацията? А сега бихте ли си мислили моля за синтезиране на генетични алгоритми за клъстери а не за нея … без ризата …
Абе въобще си уголемяват гърдите, носят големи деколтета, миниполички, токчета, а после се възмущават, че мъжете само за едно се сещат.
Това е все едно да седиш на сергия с портокали и да се възмущаваш, че никой не пита за книги.
Това исках да споделя. А, да не забравя … АЗ ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ОПЛАКВАМ !
Лек ви ден.
Тя: Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.
Той: Първо го вземи в ръце.
Тя: Уф, каква гадост.
Той: Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.
Тя: Така? А сега какво?
Той: До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.
Тя: Така ли?
Той: Виждаш ли, справяш се.
Тя: А сега какво?
Той: Сега смучи.
Тя: Шегуваш се!
Той: Не се шегувам. Започвай да смучеш.
Тя: Уф! И какво, другите така ли правят?
Той: Да.
Тя: Сигурен ли си?
Той: Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.
Тя (смучейки): Нямм…
Той: И как е?
Тя: Соленичък….
Той: Но е приятен на вкус, нали?
Тя: Не е лош, а сега какво?
Той: Сега разтвори крачетата.
Тя: Така ли?
Той: Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.
Тя: А, ясно.
Той: Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…
Тя: М-ммм…
Той: Когато го измъкнеш, вземи го в устата…
Тя: Аха-а….
Той: О-о-о, това е…
Тя: А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?
Той: Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
Тя: Ще пробвам….Мммм…вкусно, пробвай!
Той: Не, не искам, не ми предлагай.
Тя: (гледа обидено)
Той: Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото….
Тя: О-о-о….
Той: За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни
Тя: Ммммм….
Той: Може да посмучеш, понякога помага.
Тя (смучейки): Мммм…
Той: А-а-ах, свърши.
Тя: Аха, усетих.
Той: Вкусно ли беше?
Тя: Честно казано, не беше зле.
Той: Искаш ли още?
Тя: Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?
Той: Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.
Знаете ли защо американската нация никога няма да ни догони? Отговорът е по-прост дори и от мен самият. В Америка започват да пият на 21 години, докато тука на 21 години вече зарязваме пиенето и ставаме сериозни хора….
Група японци отива на посещение в български машиностроителен завод. Водят със себе си и преводач японец, обучен в най-добрите традиции на българската литература. Разглеждайки, попадат на интересна сцена. Стругар внезапно избухва и хвърля един детайл на земята крещейки нещо ядосано. Преводачът превежда леко учуден: “Стругарят казва, че иска да прави секс с майката на детайла” Приближава се главният инженер, поглежда детайла и започва да се кара на стругаря. Преводачът превежда “Инженерът пита как стругарят е успял да прави секс с майката на детайла и самият той иска да прави секс с майката на стругаря”.
Стругарят още по-ядосан отвръща на инженера и преводът е: “Стругарят каза, че няма представа как детайлът е направил секс с майка си, но ако инженерът продължава да му се бърка и да му дига кръвното, ще прави секс с майка му и с майките на другите работници и с майката на директора и дори с майката на самият завод…”.
Видях от Бого за системата nonSense. Адски готино съдържание генерира, та и аз да се включа. Не за парите (пари не ща, искам бира) а за съдържанието. Наистина е добро. Сами ще видите къде е .
Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!
Recent Comments